1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Защо децата в Изюм искат автомати

17 септември 2022

Украинският град Изюм бе освободен - руските войски се изтеглиха. Но следите им остават - в града и в главите на хората. "Искам да имам автомат, за да избивам руснаци", казва едно четиригодишно момиченце.

https://p.dw.com/p/4H0LF
След изтеглянето на окупаторите от Изюм бяха открити масови гробове и доказателства за мъчения
След изтеглянето на окупаторите от Изюм бяха открити масови гробове и доказателства за мъченияСнимка: Evgeniy Maloletka/AP/dpa/picture alliance

Украински танк навлиза в град Изюм, войниците се радват на победата. Градът вече е под техен контрол, по улиците отново патрулират украински полицаи като Олександър. Той е застанал на брега на река Донец, стиснал в ръце автомата си.

"В началото окупаторите ни бомбардираха и ни обстрелваха. Атакуваха града с цялата си мощ", разказва Олександър. "Най-ужасно беше, когато трябваше да излезем от мазетата сутрин - целият град беше пълен с трупове. Доколкото знам, към 1000 цивилни са били убити само през април. Погребвахме хората там, където ги намирахме - до къщите, до детските градини, в дворовете".

Над месец и половина в подземие

Едва по-късно окупаторите организират преместването на труповете в гробището, обяснява Олександър. Той успява да запази в тайна от руските войници, че е полицай, но, разбира се, не е имало как да практикува професията си в окупирания Изюм.

"В началото на април, когато започна окупацията, прекарахме месец и половина в мазето на детската градина. Малката ми дъщеря, съпругата ми, нейният баща, който има увреждания, майка ѝ и баба ѝ. После храната ни свърши и трябваше да предприемем нещо. Минахме 18 километра през гората, цялото семейство. За да избягаме от окупацията."

"Идва ми да прегърна всички"

Александър Сабодишин е трябвало да прекара цялата окупация в Изюм. "Дори не мога да опиша как се чувствам", казва 72-годишният мъж. "Направо е невероятно - довчера всички се страхувахме, а днес можем просто да излезем по улиците и да се видим. Идва ми да прегърна всички!"

През почти шестте месеца руска окупация, 72-годишният пенсионер се страхува най-много за децата и внуците си. По това време всички търсят убежище от бомбите и обстрела в подземията. Храната е недостатъчна, а мародерството, обирджийството и убийствата стават част от ежедневието на Изюм.

"Мародерстваха. Взеха ни всичко. Най-вече храната и електроуредите", спомня си Александър. "Бяхме толкова бедни и уплашени. Благодаря на Господ, че всичко свърши."

Възрастният мъж говори, бутайки колелото си покрай опразнени къщи с дупки от снаряди по стените, покрай сградите, в които някога са били пощата или аптеката, банката, магазинът за хранителни стоки, училището, ресторантът или общината. Всички тези места сега са осеяни с дупки от куршуми и опожарени. Въоръжени войници патрулират по улиците, за да се уверят, че никой не се разхожда сред минираните развалини.

Разрушенията са шокиращи, но вече не изненадват

Няколкостотин метра по-надолу днес вече се развява украинският флаг. Президентът Володимир Зеленски се появи без предупреждение - дойде да благодари на войниците. 

"Не съм изненадан. Разбира се, че е шокиращо, но не и за мен", каза украинският президент за ситуацията в Изюм. "Защото всички знаем какво намерихме в Буча и първите освободени градове - същите разрушени сгради и убити хора."

Когато децата мечтаят за автоматични оръжия

И полицаят Олександър изпитва само омраза към окупаторите. Дошлите в Изюм били "от всички краища на Русия", но имало и украинци от окупираните от 2014-а година насам Донецк и Луганск. "Всички бяха тук. Хората на Кадиров (Рамзан Кадиров, лидер на Чечения, бел.ред.) се сбиха с руснаците за това кой пръв да разбие банкоматите. Те обикаляха навсякъде и ни взимаха храната, живееха в домовете ни и в детските градини", казва Олександър.

В детски градини като тази, в подземието на която се е наложило и на неговата малка дъщеря да прекара седмици наред. "Тя вече не е в Изюм и е силна", казва той нежно, но личи, че телефонният разговор с нея го натъжава.

"Тате, грижиш ли се добре за играчките ми?", пита дъщерята от телефона. "Да", уверява Олександър. "А имаш ли автомат?" Полицаят отново отговаря утвърдително. "Искам и аз да имам", споделя дъщеря му и когато той я пита защо, тя отговаря: "Искам да убивам руснаци".

4-годишно дете вече мечтае за автоматично оръжие, с което да убива руснаци. Изюм бе освободен наскоро - но пътят към свободата ще бъде дълъг.