1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Той вече е спрял да брои телата: гробарят Серхий от Буча

Зилке Дитрих
16 април 2022

"Вече донякъде свикнах. Но ми е особено трудно да събирам труповете на деца и да ги погребвам", казва Серхий, който работи като гробар в Буча.

https://p.dw.com/p/4A1F0
Ukraine Krieg mögliche Kriegsverbrechen in Butscha
Снимка: Mykhaylo Palinchak/ZUMA Wire/IMAGO

В последните дни броят на новите гробове расте постоянно. Серхий почти няма време да говори, той не спира да копае, за да могат убитите в Буча да бъдат погребани достойно. "В началото беше много мъчително - почти не можех да спя нощем. Вече донякъде свикнах. Но ми е особено трудно да събирам труповете на деца и да ги погребвам", казва Серхий.

И той има деца, но сега при него е останало само кучето му. След началото на войната съпругата му и децата са избягали във Финландия. Серхий е убеден, че това е било правилното решение. "Те избиваха жени и деца. Преди няколко дни намерихме в гората цяло семейство, което е било разстреляно в колата си. Отишли са да цепят дърва. На руснаците им бе безразлично кого избиват. Изглежда, че и сега е така."

За тях руските войници са "орки"

На гробището е много студено, но Серхий не носи дебели дрехи - сгрява го копаенето. Няма да се дам толкова лесно, казва той и допълва: и на "орките" не се дадох. Много украинци наричат руските войници именно така - "орки".

Заради "орките" Серхий на няколко пъти за малко да не се прости с живота си. "Като бяхме навън, за да събираме телата на мъртвите, на едно място ни допускаха, но на друго започнаха да ни обстрелват. Две от нашите коли бяха поразени."

На контролните пунктове руските войници насочвали оръжията си към него. Веднъж го задържали. Трябвало да се съблече, в продължение на 24 часа бил завързан. Но не го измъчвали и в крайна сметка са го освободили.

Той казва, че е имал късмет. "В последните дни докарахме тук трупове, които са били набързо погребани от съседите в градините. Много от тези хора не са починали просто така - били са убити. Хората тук казват, че има още много трупове, които трябва да съберем."

Серхий продължава да копае. Има още много работа, преди да се стъмни и да започне вечерният час. Вече не помни колко много хора е събрал и погребал в последните дни - спрял е да брои. Сега важни са тези, които са оцелели. "Хората, които останаха тук, са се сближили изключително много. Ние сме една голяма общност. Всеки помага на другия. Хляб срещу цигари или каквото друго трябва. Изпълнен съм с надежда!"

Името на Буча се разчу в целия свят заради зверствата, извършени от руските войници там. Но гробарят Серхий казва, че Буча е градът, който той обича повече от всичко: "Обичам този град - Буча!"

Прескочи следващия раздел Повече по темата