Кой е "чуждестранен агент"?

Руските медии RT и „Спутник", които принадлежат на финансирания от държавата медиен холдинг „Россия сегодня", трябва да се регистрират в САЩ като „чуждестранни агенти", обяви американското министерство на правосъдието. Междувременно срокът за тази регистрация изтече и сега е възможно те да бъдат санкционирани. Според закона, онези лобисти на чуждестранни правителства, които подлежат на регистрация, са заплашени от наказания до пет години лишаване от свобода и глоба до 10 хиляди долара, ако откажат да се регистрират.

Процедурата е в съответствие със Закона за регистрация на чуждестранни агенти, известен под съкращението FARA. Този закон е приет още преди Втората световна война, като авторите му са искали да предотвратят най-вече разпространяването на националсоциалистическа пропаганда. Към онзи момент пропагандната машина на Гьобелс много активно се опитва да въздейства върху общественото мнение в САЩ. Този процес върви най-ефикасно през германо-американския комитет, наречен точно така, както гласеше предизборният лозунг на Доналд Тръмп: „Америка преди всичко".

Какво представлява законът FARA

Независимо от подвеждащото си име, законът е насочен не срещу шпиони на чужди държави, а срещу хора и организации, които по поръчение и с финансиране от чужда държава се опитват да влияят върху общественото мнение в САЩ. Главната му цел е не да упражнява цензура, а да създаде прозрачност за поръчителите и финансирането. Законът задължава регистрираните чуждестранни агенти да отбелязват в своите информационни материали, че са финансирани от задгранични юридически лица.

През последните години законът FARA е бил прилаган много рядко. След като на власт дойде Доналд Тръмп, за закона често ставаше дума най-вече във връзка с неколцина негови сътрудници, на които се приписваха връзки с Москва. Двама от тях дори бяха отстранени от постовете си – шефът на предизборния щаб Пол Манафорт и съветникът по националната сигурност Майкъл Флин.

Днес като „чуждестранни агенти" в САЩ са регистрирани 1700 лица и организации. Всички те имат право безпрепятствено да изпълняват своите функции, стига да са се надлежно регистрирали. Така например контролираният от китайското правителство вестник „Чайна Дейли" продължава да излиза без никакви ограничения в САЩ. FARA не се отнася до неполитическия лобизъм и до пропагандата в широкия смисъл. Разпространението на информация с търговски, културни, научни и религиозни цели, а също и събирането на дарения са свободни и нямат нужда от законова регистрация.

Москва следва примера на Вашингтон?

Когато през 2012 година в Русия беше приет закон за чуждестранните агенти, президентът Путин каза, че Москва следва примера на Вашингтон. Но ако се вгледа внимателно в двата закона, човек веднага установява, че те са съвсем различни. В САЩ към чуждестранните агенти се причисляват само онези, които пряко се управляват и контролират от задгранични правителства или организации. В Русия обаче е достатъчно да получиш чуждестранен грант – и вече ставаш „агент". Освен това в САЩ доказателствената тежест лежи върху Министерството на правосъдието, а в Русия – върху предполагаемия чуждестранен агент. Да не говорим, че от съветски времена терминът „чуждестранен агент" в Русия е равнозначен на „враг", поради което държавните и обществените служби веднага прекъсват отношенията си с НПО, дамгосани по този начин.

Освен това през 2015 година в Русия беше въведена още една категория: „нежелана организация". В нея влизат руски и чуждестранни организации, които „представляват опасност за основите на конституционния ред в Руската федерация, за отбранителната способност и сигурността на държавата". Какво точно включват тези формулировки, не е съвсем ясно. Засегнатите организации нямат право да извършват каквито да било дейности в Русия, бюрата им се закриват, а на руските граждани под заплаха от наказание е забранено да взаимодействат с такива „нежелани организации". Досега по този закон бяха закрити редица американски и британски организации, сред които „Отворено общество" и „Хюман Райтс Уоч".

Руските медии съобщават, че е изготвен списък с поне пет американски медии, чиято дейност в Русия може да бъде ограничена. Този списък е бил подготвен от членове на Комисията за защита на държавния суверенитет към Съвета на федерацията. Олег Морозов, член на тази комисия, посочи например CNN, Гласът на Америка и Радио Свобода.