1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Задкулисие: как работи "системата Азербайджан"

Фридел Таубе
13 март 2021

За различни имиджови услуги, насочени към подобряване на външния образ на страната, Азербайджан им се е отблагодарявал щедро с подаръци, включително с пари. Германски депутати са разследвани за връзките си с Баку.

https://p.dw.com/p/3qafk
Президентът Илхам Алиев
Президентът Илхам АлиевСнимка: Imago Images/ITAR-TASS/M. Metzel

Обвиненията са сериозни: германски депутати са получавали дивиденти от добрите си отношения с Азербайджан. Във фокуса на общественото внимание е Аксел Фишер от ХДС, чиито офиси и жилищни помещения бяха претърсени в началото на март по подозрение в корупция, както и депутатът Марк Хауптман, също представител на християндемократите. Фишер изгуби имунитета си, за да не възпрепятства разследването, а Хауптман, който е участвал в търговски сделки с предпазни маски, напусна поста си на 11 март.

Германски депутати са получавали пари от Азербайджан

От години се знае, че Баку се опитва да влияе на членовете на Съвета на Европа. Вече беше доказано, че Карин Щренц (ХДС) е получила 22 хиляди евро чрез посредническа фирма. Макар през 2019-а година да ѝ беше наложено финансово наказание заради закъснялото деклариране на сумата, тя и до днес е член на германския Бундестаг. Подозира се, че и бившият депутат Едуард Линтнер от ХСС е получавал пари от Баку. Срещу двамата в момента тече разследване на прокуратурата във Франкфурт на Майн.

Но защо една относително малка 10-милионна страна прави подобни “подаръци” на германски и европейски политици? “Не става въпрос за икономически отношения или за привличане на инвестиции от Германия. Целта е имиджът на Азербайджан да бъде изчистен и излъскан,” казва Щефан Майстер, ръководител на южнокавказкия офис на фондация “Хайнрих Бьол” в съседната на Азербайджан Грузия. “Прави се опит да се изгради добър образ на страната чрез влиятелни международни личности. Това има за цел да легитимира политиката на Азербайджан”, посочва наблюдателят. 

Нарушения на човешките права и липса на медийна свобода

След края на СССР политиката на Азербайджан следва стриктно курса, задаван от семейството на президента Илхам Алиев. През 2003 година той пое поста от своя баща, а през 2017-а назначи съпругата си Мехрибан Алиева за вицепрезидент. Не само заради култа към личността на президента, но и заради множеството случаи на нарушаване на човешките права и липсата на медийна свобода страната е обект на сериозни критики.

“Амнести Интернешънъл” обвинява управлението на страната в несправедливи съдебни процеси и неразкрити смъртни случаи след полицейски арести. А в рейтинга на “Репортери без граници” за свобода на словото Азербайджан заема на 168-во място (от общо 180 държави). Организацията описва ситуацията там така: “Властите в Азербайджан брутално атакуват независими блогъри и журналисти. 

Друга причина, поради която Азербайджан се опитва да повлияе на германските депутати, е конфликтът в региона Нагорни Карабах. През миналата есен отново се стигна до война с Армения. “Конфликтът в Нагорни Карабах е свързан с получаване на подкрепа за азербайджанската позиция в Бундестага и купуването на тази подкрепа", смята Щефан Майстер.

Тактиката на Азербайджан дава резултат

Лъскането на имиджа на Азербайджан се случва по различни начини. Богатата на природен газ държава инвестира в големи международни събития - песенния конкурс “Евровизия” през 2012 година, Европейските игри през 2015-а и състезанията от Формула 1 в Баку. Мачове от Европейското първенство по футбол през 2021 година също ще се проведат в столицата на Азербайджан.

Опитите за влияние върху политиците са по-незабележими. Не винаги става въпрос за големи плащания в брой. По-малки материални стимули като пътувания до Азербайджан, покани за събития с храна и подаръци също се използват за въздействие върху властимащите. Фактът, че стойността на подаръците не винаги е висока, е част от стратегията. "Това е вид косвена и незабележима корупция, при които пречките за получаване са по-ограничени. Депутатите, към които се обръщат, често са онези, които иначе не се радват на много привилегии", казва още Щефан Майстер.

Тактиката явно дава резултат. Все по-често германски депутати се застъпват за позицията на Баку, най-вече в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. Карин Щренц и Едуард Линтнер са защитавали про-азербайджански позиции. Щренц например се обяви против освобождаването на политически затворници. Членове на Съвета на Европа, които са били част от комисията за наблюдение на изборите в страната, през годините са се изказвали положително за вота там. Сред тях е и Линтнер. Подалият оставка депутат Марк Хауптман е обвинен, че в издавания от него вестник “Зюдтюринген-Куриер” е публикувал реклами за пътувания до Азербайджан и сок от нар, внесен от тази страна. За тази си дейност той е получил 16 хиляди евро. Хауптман отрича рекламите да са повлияли по някакъв начин на политическите му решения. През 2018 година съвместно с азербайджанския посланик той организира “Първия германско-азербайджански икономически диалог”.

Първата дама Мехрибан Алиева, която от 2017 г. е също и вицепрезидент на Азербайджан
Първата дама Мехрибан Алиева, която от 2017 г. е също и вицепрезидент на АзербайджанСнимка: picture-alliance/AA/R. Rehimov

Това събитие илюстрира колко разпространена е азербайджанската мрежа: лектор на него е секретар във Федералното министерство на икономиката Томас Барайс. Редакционната мрежа RND обвинява Барайс, че след началото на коронакризата е оказвал натиск върху германска компания за медицински технологии. Твърди се, че целта е машини за обдишване да бъдат доставени на Азербайджан. Според RND през януари 2019 г. Барайс е пътувал до азербайджанската столица Баку с бизнес делегация и е бил приет от държавния глава Алиев. Самият той казва, че не е упражнявал никакъв натиск, иначе оправдава ангажимента си към Азербайджан като “хуманитарна помощ”.

Баку ще продължи да е важен играч 

Дали със снемането на имунитета на Фишер или прекратяването на мандата на Хауптман ще приключат услугите към автократичната държава? Експертът Майстер се съмнява: “Съществуват редица организации – германско-азербайджански общества, преподаватели, мрежа от културни и икономически институции. Не виждам управляващите партии да предприемат системни действия срещу тях. Само ако медиите повдигат по-сериозно темата, ще последва реакция.” Вероятно малката кавказка държава ще остане важен играч и за в бъдеще.