1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

"Съблякоха ме гол и започнаха да ме разпитват. Беше ужасно."

6 септември 2022

"Заведоха ме в малка стаичка. Съблякоха ме гол и започнаха да ме разпитват." Това е разтърсващият разказ на 24-годишния Игор, който искал да отведе приятелката си от Русия в България. По пътя имал шокираща среща с ФСБ.

https://p.dw.com/p/4GSfu
Руското знаме
Снимка: picture-alliance/dpa/S. Fadeichev

С Игор се срещнах преди около четири месеца в София. Той е украинец от Мариупол, но от 16-годишен живее при майка си в Москва. Когато в края на февруари тази година Русия напада Украйна, Игор решава да избяга в България. Защото според него Русия е "държава от романите на Оруел", в която няма граждански права. Той казва, че една част от обществото там "се страхува от репресии и никога няма да се изправи срещу войната на Русия в Украйна. По-голямата част от хората обаче вярва сляпо на пропагандата на руските медии и подкрепя така наречената специална операция."

Ужасът на границата

През август Игор замина за Москва, за да доведе и приятелката си в България. Когато се върнаха в София, се видяхме отново. Попитах го как е било пътуването. Той започна разказа си така: "На път за Москва, на турската граница служителят, щом видя украинския ми паспорт, ми каза да се отместя от опашката и да изчакам. След малко дойдоха трима от ФСБ. Заведоха ме в една малка стая - три на три метра и ми казаха да съблека всичките си дрехи. Бях шокиран, но изпълних заповедта им, защото няма как да се противиш на такива хора. Първо започнаха да снимат татуировките ми една по една, търсеха нацистки или рунически символи. Като не откриха такива, ме изправиха до една стена и ме снимаха в анфас и профил с номер, който държах в ръце - като затворник. Нищо не ми обясняваха, само издаваха заповеди. В този момент си помислих, че с мен е свършено. Единият от ФСБ взе телефона ми и започна да проверява цялата ми кореспонденция в социалните мрежи. После ме попита защо през последните месеци съм следвал украински канали в "Телеграм" и "Тик Ток". А аз ги бях изтрил още като тръгнах от България, защото знам, че ще направят такава проверка. Казах им, че не съм имал такива приложения на телефона си. Той обаче беше сигурен. Погледна ме смразяващо и отвърна, че при последния ми арест в Москва ми били инсталирали нещо в телефона, което следи всички приложения, които свалям и използвам."

Игор отрекъл. А после започнал разпитът. "Започнаха да ме разпитват - така, както си бях гол. Въпросите им са последователни, на пръв поглед невинни, но питат по няколко пъти едно и също нещо с различни думи. Човек трябва много да внимава какво отговаря, защото могат да се хванат за всяка дума и да я изопачат до такава степен, че да те изкарат виновен за нещо. Разпитваха ме за мои приятели в Украйна, дали поддържам връзка с тях, откога не сме общували, защо са ми приятели. Казах им, че не поддържам връзка с никого в Украйна. Въпреки това започнаха да ме питат какво знам за бойните действия на територията на Украйна - къде са разположени украинските оръжейни складове, с какво оръжие разполагат украинските войски, каква е стратегията им. Казах им, че няма откъде да знам такива неща, но те не преставаха да питат едно и също. Много е страшно да гледаш надвесен над главата си човек с безизразно лице и очи и да чуваш заплаха във всеки въпрос, който ти задава."

"Бях съсипан. Бях уплашен."

Попитали Игор и защо отива в Москва. Той обяснил, че майка му живее там и се връща при нея. След кратка справка те му отвърнали, че знаят коя е майка му, какво работи и къде живее в Москва. Знаели и за баба му, която е напуснала Мариупол, след началото на "специалната операция". Съобщили му и че са наясно в какви шествия е участвал и че е арестуван два пъти, както и какво е учил в Москва и кои са приятелите му там. Пуснали Игор да премине границата след няколко часа разпит.

"Бях съсипан, уплашен, мислех си, че ми се е разминало на косъм. Защото те могат да изфабрикуват срещу теб всякакво обвинение и нищо не можеш да направиш. Просто ще те арестуват, ще те пратят някъде и край."

Когато пристига в Москва, Игор е шокиран от гледките по улиците: на всеки стълб за улично осветление и по множество сгради имало надписи със зловещото "Z" - в началото на лозунги от типа на: "Zа победата на специалната операция" или "Zа доброто бъдеще на Русия".

Когато тръгват към България, Игор и приятелката му решават да минат през Латвия. "Пътят ни мина през Санкт Петербург. Там пропагандата е още по-страшна", казва Игор и добавя: "Такива плакати със "Z" са разлепени навсякъде, висят като дълги знамена от прозорците на жилищните блокове и административните сгради - точно както съм виждал по филмите за нацистка Германия. Агитацията е навсякъде и всички са убедени в правотата на Путин."

"Могат да направят каквото си поискат с живота ни"

Игор не знае как ще продължи животът му в България, нито дали с приятелката му ще успеят да се адаптират в страната. Изплашен е от всичко, което му се е случило по пътя към Русия. Най-много се страхува за майка си и баба си, които живеят в Москва, "защото властите знаят всичко за нас". "Ако решат, че по някакъв начин сме врагове, могат да направят каквото си поискат с живота ни. Ние сме в техните ръце."

***
Разгледайте и тази фотогалерия от нашия архив:



Вижте и това видео:


"Не искам да имам нищо общо с Русия"

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми